Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ): типове и диагностика

Какво е остра лимфобластна левкемия?

Острата лимфобластна левкемия (ОЛЛ) е бързорастящо кръвно раково заболяване, което започва в защитаващите организма лимфоцити. Костният мозък произвежда твърде много незрели лимфоцити, наречени лимфобласти, които изместват нормалните кръвни клетки. Диагнозата обикновено изисква поне 20% лимфобласти в костния мозък; болестта може да засегне костния мозък, кръвта и органи като тестисите и централната нервна система.

ОЛЛ с B- и T-клетки

ОЛЛ се разделя на две основни категории — с B-клетки и с T-клетки — всяка с няколко подтипа, определени от генетични мутации и имунофенотип. Генетичното изследване е много важно за определяне на подтипа. B-ОЛЛ е най-честата форма и може да носи Филаделфийската хромозома, докато T-ОЛЛ се среща по-често при момчета в юношеска възраст и обикновено няма тази аномалия.

Как се диагностицира ОЛЛ

Диагнозата използва аспират и биопсия на костен мозък, проточна цитометрия за идентифициране на клетките и генетични анализи като FISH, кариотипиране и PCR. Лумбалната пункция (спинална пункция) взема гръбначномозъчна течност, за да се провери засягане на централната нервна система, и може да доставя химиотерапия директно в ЦНС.

Планиране на лечението

Тези изследвания установяват точния подтип на ОЛЛ и насочват индивидуален план за лечение. Преценяват се рисковите фактори, а трансплантацията на стволови клетки се разглежда като част от стратегията — затова се препоръчват ранна оценка за трансплантация и идентифициране на донор. Съчетаването на химиотерапия, таргетна терапия и при нужда трансплантация на костен мозък подобрява резултатите при много пациенти.

Тази статия е само с обща информационна цел и не замества професионален медицински съвет. Винаги се консултирайте с квалифициран специалист относно вашето състояние.